Агро Борса Фрий Бг

237 000 тона е изнесеното зърно от България за тази година към момента, съобщиха за Агроборса Фрий източници от Агенция Митници. За тази година износът може да достигне 1 млн. тона без това да се отрази негативно на зърнения баланс на страната, заявиха експерти от зърнения бранш.

Цената на хлебното зърно устойчиво се задържа през изминалата седмица на нива около 300- 330 лв./тон, за на фуражната пшеница около 270-280 лв./тон. Ечмика от новата реколта се търгува на цена 175-190 лв./тон. Голяма българска мелница е изкупувала през изминалата седмица пшеница с нива на глутена над 22 на цена 330+ лв./тон. Прогнозите за тази седмица са цената да достигне до 360 лв./тон. Анализатори посочват, че най-вероятно това ще е пиковата цена за пшеницата през тази година.

Припомняме ви, че от днес Русия изцяло забранява износа на зърно, а Украйна въвежда ограничителни квоти за износ на всички видове зърнени храни. Според постановлението на руското правителство забраната ще действа до 31 декември 2010 г. Тя се отнася за всички видове пшеница, ечемик, ръж, царевица и брашно.

В Добруджа тази година зърно няма, защото тяхното е покълнало от дъждовете. Искат компенсации от държавата за пропаднали площи с хлебно зърно. Но Добруджа не България, недоволстват зърнопроизводители от Плевенска област. Жътвата е към края си.

Тази година и в Плевенско минаха и бури, и дъждове, и градушки, и африканско слънце. Земеделските производители от региона се примириха и продължиха да работят. Имаше период – в края на ечемичената жътва, когато буквално дебнеха нивите да поизсъхнат от поредния пороен дъжд, за да влязат машините, докато пак не е заваляло. Не поискаха държавни компенсации, макар че и в Плевенско има сериозни поражения върху зърнените култури. Пропадналите площи никак не са малко.

Над 97% от площите с хлебно зърно в региона са вече реколтирани. Потърсихме информация какво е качеството на зърното. И научихме, че зърното в Плевенско е с добри показатели. В Добрич може да има покълнали жита вследствие на овлажняване, но тук ситуацията е доста по-различна, сподели Венцислав Милев от службата по зърното и фуражите в Плевен. “От 200 анализирани до момента проби в модерната лаборатория в Плевен само в една са отчетени 5% покълналост. Всички други проби са с до 1% покълналост, което е в допустимите граници”, обясни Венцислав Милев.

И тази година 70-80% от зърното в Плевенско е в трета група, 20-30% е от втора Б група. Продължаваме да изследваме проби, окончателните анализи ще бъдат обявени пред МЗХ след като тези проби минат и през националната лаборатория в София.

Казано по друг начин – в Плевенско и добивите и качеството на зърното са добри.

По-скоро проблемите са свързани със складовата база. Венцислав Милев каза, че вече е поставил въпроса за субсидирането на земеделски производители, които съхраняват зърно в публични складове. “Исках да поставя въпроса пред министър Найденов когато беше в Плевен, защото той е и председател на управителния съвет на ДФ “Земеделие”, но не остана време за това. Така че за проблема министърът ще бъде информиран от ръководството на Националната служба по зърното и фуражите, където аз вече съм го внесъл официално”, каза г-н Милев. И припомни, че допреди 2 години имаше субсидия за съхранение в лицензирани публични складове. Земеделските производители, които нямат добра база за съхранение на зърното – това са по-голямата част от кооперациите, могат да съхранят житото, ако не бързат да го продават.

16 са публичните складове в Плевенско и Ловешко – територията, за която отговаря регионалната Служба по зърното и фуражите в Плевен. Субсидията, която беше по 2 лева на тон, е глътка въздух за стопаните, които искат да задържат зърно в изчакване на по-добра цена. Разбира се, субсидията е само за съхранение в лицензирани публични складове, но е полезна за земеделските производители и смятаме, че трябва да бъде възстановена, допълни Венцислав Милев.

0.7.08.2010

-5

Русия забрани износа на зърно заради тежката суша в страната и вся паника на стоковите пазари

В днешният си брой белгийският вестник “Де Морхен” пише на своите страници, че Русия забранява износа на зърно от 15 август до 31 декември, заради най-тежката суша в страната за последния половин век.

Премиерът Владимир Путин заяви, че забраната е целесъобразна, за да се запазят цените на вътрешния пазар. Путин предложи Казахстан и Беларус, партньори на Русия в митническия съюз, да се присъединят към забраната.

Специалисти коментираха за Фермер.БГ, че това ще доведе несъмнено до увеличаване цената на зърното на международните пазари, което ще се отрази в посока нагоре и на изкупните цени и у нас.

Стоковите борси реагираха панически на новината и паниката прати цените на зърното на най-високите нива от началото на 2008 г.

Европейските цени на пшеницата скочиха с повече от 12% и достигнаха цената от 236 евро за тон при рекорден обем на търговия. Щатските цени достигнаха своя дневен лимит от 7.85 долара за бушел и са увеличиха с близо 80% спрямо цената от средата на юни.

“Няма изгледи тази тенденция да намалее, заяви Ричард Фелтс, брокер от MF Global в Чикаго. Смятаме, че крайните потребители на зърно са все още малко и това може да означава покачване на цените за бъдеще”

Друг търговец заяви, че цените ще продължат да се повишават, заради паническото изкупуване на зърно, но добави, че от гледна точка на търсене и предлагане, те са се повишили достатъчно.

“Това не означава, че скокът в цените ще спре”, допълни той.

Тенденцията в повишаването подхрани опасения от евентуална инфлация на цените на храните и може да се повтори сценарият от 2008 г., когато също имаше криза заради спада в зърнодобива.

Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) отпуска общо 15 млн. лв. за целево кредитиране на есенната сеитба. Това реши на вчерашното си заседание Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), съобщиха от фонда.

От тях 10 млн. лв. ще се използват за отпускане на кредити за покупка на торове за производство на пшеница реколта 2011 г. Останалите 5 млн. лв. са предвидени за заеми за покупка на семена за пшеница.

Зърнопроизводителите ще могат да кандидатстват за кредити за новата реколта от 5 септември. Крайната дата за договаряне на средствата е 12 ноември 2010 г. Самите заеми ще се отпускат в срок до 15 декември 2010 г. Както за покупката на семена, така и за торовете, стопаните ще получават по 6 лв. на декар финансиране.

На вчерашното заседание на Управителния съвет на ДФЗ беше утвърден също така бюджет от 10 млн. лв. за целево кредитиране и на животновъдите за покупка на фураж или фуражни компоненти до края на 2010 г. За заеми ще могат да кандидатстват фермерите, отглеждащи овце, кози, крави и биволици, които не са получавали кредити от Фонд „Земеделие” за 2008 и 2009 г.

За отпускането на финансиране под формата на заем животновъдите ще могат да кандидатстват от 20 септември. Самите средства ще се договарят до 30 ноември, а отпускането им ще става до 15 декември 2010 г. На брой животно фермерите могат да получат по 80 лв. за овце-майки и кози-майки и по 500 лв. за крави и биволици.

Изпълнителният директор на ДФЗ Калина Илиева коментира, че новите кредити ще се опускат при изключително облекчени условия: до 70 000 лв. за едър рогат добитък с обезпечение „запис на заповед”, а за дребните овцевъди и козевъди обезпечението „запис на заповед” ще бъде до 50 000.

С решение на Управителния съвет на ДФЗ вчера до края на 2011 г. бе удължен и срокът за погасяване на предоставените на животновъдите през 2008 и 2009 г. кредити за покупка на фураж и фуражни компоненти.

……………………………………………………………………………..

09.07.2010

Реколтата от пшеница в Шабленско е под въпрос, заради поройните дъждове

Такива поройни валежи не е имало от 23 години, но ситуацията сега е още по-сложна, заради прекаленото влагозапасяване.

Над 200 литра на кв.м. дъжд се изля снощи в община Шабла за кратък период от време. “Валя повсеместно и заедно с бурния вятър и мократа отпреди това почва, няма да успеем да приберем зърнената реколта

“, съобщи за Фермер.БГ кметът на Шабла Красимир Кръстев.

Той допълни, че в последните дни основно дискутира със земеделските производители състоянието на посевите. Пшеницата е полегнала, на места в ниските части е останала под вода. Така е и с малкото останал неприбран ечемик, въпреки, че

от Областна дирекция “Земеделие и гори” съобщават, че е прибран на 100%. С хлебното зърно в общината са засяти 115 204 дка.

Тревогата на кмета е, че без реколта

ще останат и около 60% от жителите на общината, за които производството на пипер е основен поминък. Заради гравитачното напояване градините са в по-ниски части и съответно са заляти с вода. Едва след просмукването на дъждовете в почвата ще стане ясно какво е състоянието на растенията.

Опасенията са, че голяма част от тях са изкоренени и завлечени от пороя. Регистрираните в Областна дирекция “Земеделие и гори” терени с пипер са 4 100 дка.

Останалите щети са поносими, има протекли покриви на частни и публични сгради, скъсани далекопроводи и наводнени приземия, но няма спиране на тока и водата, каза още Кръстев.

За съжаление и за следващите няколко дни прогнозата е песимистична – очакват се още валежи.

По данни на метеорологичната станция в Добрич, от началото на валежа вчера вечерта, до тази сутрин за 12 часа са паднали по 26 литра на кв.м. Около 40 – 50 литра са за областта. “Влагозапасяването е като езеро”, коментира за Фермер.БГ ст.н.с. Николай Ценов – зам. дир. на Добруджанския земеделски институт. Почвата е преовлажнена, влажността на пшеницата е над 16%, което означава, че жътва скоро няма да има. Дългосрочните прогнози за времето също никак не са обнадеждаващи.

След седмица по това време температурата на въздуха няма да надвишава 25 градуса – недостатъчно за постигане на влажност от 14%.

Зърнопроизводителите, които могат да си позволят интензивно сушене имат шанс и при влажност от 15 – 15,5%, но не и при по-дълго съхранение, диктувано от цените на пазара. Влажността на пшеницата за стокова продукция трябва да е най-много 14 на сто. Първите загуби, които се очакват са от олекване на зърното – плътността му се влошава. “Наблюдава се прорастване, особено по краищата на блоковете, където пшеницата е полегнала, но това е ограничено като обем”, коментира Ценов.

Освен това има вторично заплевяване на посевите. Ще се стигне до момент, когато зърното ще е сухо, а плевелите изкуствено ще вдигат влагата. Подобна ситуация е имало през 1987 г., когато падналите валежи са били ежду 180 и 250 л./кв. м. Тогава само за 2 часа в землището на ДЗИ са се излели 241 литра на квадрат и всичко е потънало под вода. За разлика от настоящата ситуация, тогава почвата е била суха и бързо е усвоила водата.

Прекалено големите количества дъждове ще се отразят негативно и върху слънчогледа. През следващата седмица той ще влезе в масов цъфтеж, но мокрият полен няма да позволи нормалното му опрашване. За останалите култури – царевица, кориандър, просо и люцерна, няма притеснения. “Трябва да се запасим с търпение и по-философски да приемаме природните капризи”, допълва Ценов.

20.07.2010

……………………………………………………..

Над 40 % от площите с пшеница в страната вече са ожънати

85,44% от засетите площи с ечемик, 85,23% от площите с маслодайна рапица и 27,08% от тези с пшеница вече са реколтирани. Това показват оперативните данни на..

85,44% от засетите площи с ечемик, 85,23% от площите с маслодайна рапица и 27,08% от тези с пшеница вече са реколтирани. Това показват оперативните данни на Областните дирекции „Земеделие” за хода на жътвата към 19 юли 2010 г.

До момента са прибрани 1 067 389 тона пшеница при среден добив за страната от 377 килограма от декар, 672 189 тона ечемик при среден добив 345 килограма от декар и 416 109 тона рапица при среден добив от 261 килограма от декар. В област Благоевград са прибрани 100% от засетия ечемик и 49,84% от пшеницата.

Във Видин жътвата също върви добре като делът на реколтираните площи, спрямо засетите е съответно – 92,99% за ечемикът, 82,39% за рапицата и 44,24% за пшеницата. В област Добрич ечемикът също е ожънат изцяло, а процентът на реколтираните площи с рапица надхвърля 89 на сто. Заради усложнената метеорологична обстановка там през последните седмици, към 19 юли са ожънати 23,37% от пшеницата. Прибирането на реколта

та в областите Враца, Плевен, Пловдив и Русе върви добре, като към момента са ожънати над 40 на сто от площите, засети с пшеница, показват оперативните данни.

Жътвата на пшеницата от новата реколта

върви с най-бавни темпове в областите Перник (1,32%), София (1,62%), Шумен (3,86%), Търговище (4,5%), Кюстендил (6,76%) и София – град (9,48%). Най-добри са добивите от пшеница в областите Враца – 458 кг, Разград – 446 кг и Добрич – 437 кг., а най-лоши – в областите Кърджали 209 кг, Перник – 220 кг и Кюстендил – 260 кг.

………………………………………………………………..

Над 41 614 тона ечемик прибраха добричките зърнопроизводители

Със среден добив 414 кг/дка е реколтата от ечемик в Добрички регион. В последна фаза е жътвата на зимната маслодайна рапица.

Добивите от ечемик през настоящата година са като тези от 2006-та, когато стопаните са прибирали средно по 414 кг. от декар.

В община Каварна реколтата е най-благодатна – 500 кг. от декар. Миналата година отново балчишките земеделци са били отличници с 580 кг. от декар.

Сега в техните хамбари са влезли средно по 480 кг/дка. Най-ниски са добивите в крушарско- едва 210 кг. от декар.

Това е по-малко дори от м.г., когато бе поставен нов рекорд по нисък добив от 320 кг/дка в тервелско, за сравнение с най-сушавата 2004 г., когато средният добив от ечемика е бил 392 кг.

Под този праг т.г. се нареждат и общините Тервел с 250 кг/дка и Шабла с 330 кг/дка. Сравнително по-добри резултати има в Ген. Тошево – 460 кг/дка, Добрич – град – 440 кг/дка и Добричка – 421 кг/дка. През 2010 стопанска година с ечемик бяха засети 101 177 дка. Пропадналите площи са 160 дка.

Пред приключване е прибирането на маслодайната рапица – реколтирани са 90,2% от засетите 261 011 дка с тази култура. От ожънатите 235 хил.дка, средният добив е 302 килограма, а общото произведено количество – 71 120. За 6 общини – Балчик, Ген. Тошево, Добрич, Добричка, Крушари, Тервел и Шабла, жътвата на рапица приключи.

Средният добив от енергийната култура м.г. беше 237 кг. от декар, а през 2009-та – 313 кг/дка като в тервелско и крушарско прибираха по 350 – 360 кг. Доближавайки се максимално до тях, най-големи количества сега прибраха стопаните от двете съседни общини Добрич и Добричка – 350 кг. от дка, а най-малко – в община Шабла – едва 190 кг. В сравнение с м.г. обаче добивите на крайморските стопани са средно с 40 кг. повече.

Общото произведено количество при тях е 1 914 тона. По 330 кг/дка наливат зърнопроизводителите от Ген. Тошево.

Там са реколтирани 76,4% или 81 500 дка с рапица. Общото произведено количество до момента там е 26 895 тона. В каварненско са по-напреднали с жътвата и вече 98,3% от рапицата е в хамбарите. Реколтирани са 23 000 дка, произведени са 6 992 тона, при среден добив от 304 кг/дка. За останалите общини, където имаме окончателни цифри, картината е следната: Балчик – 28 770 дка реколтирани площи с общо производство от 8 055 т. и среден добив от 280 кг/дка;

Крушари – 33 520 дка реколтирани площи с общо произведено количество от 8 044 т. при среден добив от 24 кг/дка;

Тервел – 23 587 дка пожънати с общо производство от 7 076 т. и среден добив от 300 кг/дка. В близките дни се очаква да бъдат прибрани и последните 10% от рапичните полета.

170 комбайна работят усилено в посевите с пшеница. Досега са реколтирани 28% от засетите в добричка област 1 138 617 дка с жито, с изключение на напълно пропадналите 841 дка. Прибрано е хлебното зърно от близо 319 000 дка.

Средният добив засега е 445 кг/дка и това е дори малко над очакваното от производителите в началото на лятото, когато те прогнозираха добив от 400 – 420 кг/дка.

В Общото произведено количество е 142 306 тона. Почти преполовена е жътвата в балчишко – реколтирани са 68 000 дка или 46,6% от площите с пшеница, като местните стопани прибират средно по 490 кг/дка. Комбайните на община Добрич са обработили 29% или 5 699 дка от засетите с жито и водят класацията по добиви с 503 кг от декар.

Те са прибрали общо 2 867 тона. Втори по производителност са земеделците от община Добричка със среден добив от 495 кг/дка, 33 165 тона в хамбарите от 67 000 дка или 25,9% реколта. Веднага след тях с 460 кг/дка се нареждат каварненци, които са ожънали 17,6% или 25 800 дка пшеница и добили общо 11 868 тона.

По 420 кг/дка прибират в шабленско и крушарско. Стопаните, които първи посрещат зората у нас са пожънали 43% от житните посеви или 49 585 дка и са вкарали в силозите 20 827 тона зърно.

За сравнение, крушарци са последни по темпове и са реколтирали едва 13,9% или 13 400 дка от посевите си.

Те са прибрали общо 5 628 тона хлебна пшеница. 410 кг е средният добив в Ген. Тошево. В тази община са пожънати 69 100 дка или 27 на сто от житото с общо произведено количество 28 331 тона.

С най-нисък добив са стопаните от тервелско – 300 кг/дка. Там са реколтирани 21 000 дка или 20,8% и са прибрани 6 300 тона. В същата община м.г. достигнаха до 280 кг/дка.

Данните към момента сочат добив от пшеница близък до критичните по отношение на влагозапасяването 2004-та и 2006-та година, когато добивите са съответно 444 и 472 кг. от декар, но все пак са реколтирани по-малко от една трета от площите и далеч не са окончателни.

08.08.2010

Предлагаме 1000т. шарен Слънчоглед в Плевен ,нова реколта,неужънат.

Добавете офертите си тук………